За Вярата

Всички факти в началото бяха парченца от пъзел, пръснати в необятността – разпилени, непоследователни, неподредени. Пристигащи хаотично в миговете, когато не ги търсиш и не ги очакваш… Светкавици, проблясващи в мрака, които е редно да уловиш в шепата си като светулки – да ги събереш с търпение, вдъхновение и отдаденост. Тогава, приел разпиляната хаотичност на своето незнание, с вяра в Нищото, подреждаш светлината на собствения си Живот. Защото… Дори да вярваме, че не вярваме, ние пак вярваме…

ivomir

Цялата околна среда се проявява чрез честотите на индивидуалната проекция на елемента и следователно съдържа тези честоти. Така средата се явява отражение на тази индивидуалност. Щом нещо съществува и е проявено, то винаги, винаги има смисъл от него. Някой елемент по определена причина го е проявил и затова, което и да е проявено, е винаги избрано и желано. В твоята реалност този, който проявява, си винаги Ти – индивидуалната проекция, ограничението, което си избрал да бъдеш. Щом нещо съществува, то е било избрано от друго нещо, тоест достойно е да съществува.

Така всеки елемент (проекция) твори отражения по негов образ и подобие, но самият той се явява отражение на отраженията, които твори. Всичко се оказва свързано в единението, наречено Творение. Каквито честоти се излъчат, това се получава и като отговор, защото околната среда, паралелната реалност се явяват отражение на излъчващия. Така Ти никога не преставаш да съществуваш! Можеш да променяш формата си, но съдържанието винаги е твоето индивидуално Аз, което преживява собствените избори за незнание. Твоето Аз не изчезва, защото непрекъснато твори отражения, докато ти съществуваш. Самите отражения творят теб, за да съществуват те.

Това е безкрайният неизчерпаем кръговрат на съществуването…

Системата от убеждения, че всичко е енергия с един общ Източник, Потенциал, че всеки елемент е неразривно свързан с всичко останало, се нарича Вяра. В-Я-Ра – в буквален превод означава в-аз-светлина или в мен е светлината.

Ние сме приели, че вярата е ментален модел на съзнанието, който е в основата на изграждане на физическа реалност. За да се сформира реалност, е необходимо да съществува структура, модел, схема, чрез която да се гради. Това е вид енергийна подредба, която се проявява в определени математически съотношения (ред на Фибоначи, златно сечение, числото пи и т.н.) и показва какъв е вибрационният модел, който е създаден в съзнанието, за да е налична илюзията за физическа реалност. Този образец, по който се „реди“ осъзнато реалността, въз основа на категорична система от убеждения на индивидуалната проекция, е приет за Вяра.

Наблюдаването на реалността е преглед на проекта, създаден от мисълта. Този модел за изкривената Вяра води до „закотвянето“ към определен честотен диапазон (схема, структура). В началото това е предизвикателство за разгръщане и тогава тази вяра подпомага промяната и развитието. В определен момент моделът е нужно да се промени. Тогава старата система от убеждения, приета за Вяра, започва да пречи, да ограничава самата промяна.

Затова е нужно да се определи такава система само и единствено като посока – вярата, че изборът, приемането и действията са винаги извън диапазона, който вече е преживян.

Този модел отговаря на посоката и на потенциала – винаги вън от себе си. Излизането от зоната на ограничението разгръща възможностите до безкрайност. Когато това е вяра, развитието, просперитетът и изобилието стават винаги налични.

Мнозина дори смятат, че не вярват. Но по-вярното е, че мнозина вярват, че не вярват. И толкова силна е вярата им в неверието, че са успели да слеят последното със себе си, да го направят своя същност, без да подозират това. Това е тяхната вяра – повярвали в собственото си неверие. Усилията в едната посока могат да прелеят и да имат аналогичен успех и в другата. Тогава какво би се случило, когато всички повярват, че… вярват… в развитието, щастието, изобилието, Любовта и Благодарността?

Извод:

Тази „вяра“, която си мислим, че имаме, е по-скоро придадено значение, базирано на система от убеждения. Следвайки самата система, ние сами я доутвърждаваме и в един момент дори я приемаме за наша същност. Когато се наложи промяна на самата система, считаме този процес за невъзможен.

Затова е добре системата де се изгради единствено като посока – вярата, че изборът, приемането и действията извън диапазона, който вече е преживян, е по точен и по-отговорен от онова,което сме приели за себе си. Този „модел“ предизвиква всеки да се превърне в търсач на ниезвестното – винаги вън от себе си. Тази функция на излизане от зоната на ограничението разгръща възможностите до безкрайност.

Така Вярата се превръща в търсене и приемане на непознатото и невидимото, тоест на всичко, извън зоната на познатото…

Забравили сме произхода си… Страхуваме се от непознатото… Потопени в системата на ограниченията, забравяме да си спомним, че ние градим самата система. Създаваме си илюзорни проблеми, които после се опитваме да решим. И всичко това – за да се почувстваме важни и значими в собственото си незнание… докато един ден открием, че ние сме системата, повярвали сме в това и точно по тази причина не желаем да излезем от нея.

Статията е вдъхновена от енциклеподея Когиталност – Всичко, което Е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.