За Нищото и Телепортацията

ЗА НИЩОТО И ТЕЛЕПОРТАЦИЯТА
Този, който прочете тези думи 9 пъти, ще разбере написаното в тях. Този, който осмисли разбраното, ще е винаги щастлив. Този, който прилага с отдаденост осмисленото, открива смисъла в съществуването на Всичко, което Е, и се превръща в жива вечност, съизмерима с времето!

Да съберем и предадем тази информация, за да не бъде тя забравена или изкривена!

Представете си точка в пространството, която е единствено съществуващо нещо в безкрайна пустота. Тъй като тази частица е единственото съществуващо нещо, за нея няма правила. Ако пътува с безкрайно голяма скорост в празнотата, времето за нея клони към нула. Тя е една вечна частица. Поради тази причина, движението й ще изглежда като едновременно стоящи една до друга много частици. Все едно, че е милиарди пъти клонирана до себе си отново, отново и отново, в едновремието на своята вечност. Това е структурата на реалността и затова всичко е направено от едно и също нещо, от което са и всички останали неща. Това е идеята за основния радиант. Този радиант от клонирани еднаквости на Нищото е „функция“ на гравитацията. В пространство-времето гравитацията е енергия с висока вибрация. Там, където спиралите на Фибоначи се пресичат, е мястото, в което енергията се обръща с „хастара наопаки“ и външната обвивка от гравитация създава илюзията за материя. Тези възлови места са гравитация. Възловите точки отразяват матрицата, сътворена от смесването на избори мисли, придадени значения и емоции на холограмите в съответната реалност. Това са протонни полета от избори на съществуващата материя. Тези избори изпъват или огъват пространство-времето на тези възлови точки според определени геометрични модели. В случая на Земята това са спиралите на Фибоначи като фактор на развитието. Към това ако се добавят фактора на ротация (числото пи) и фактора на хармонията (фи – златно сечение). Застъпването на спиралите на Фибоначи създава натрупващи се възли, които се пресичат отново, отново и отново по определени от холограмите начини (посока навътре), и се разширяват по определени начини (посока навън). Това е всичко, което прави връзка между гравитация, тъмна материя и енергия. Този извод обяснява „ускоряването“ на Вселената: Ако енергията се развива по спирала на Фибоначи в една посока и друга спирала в обратната посока, местата, където тези спирали се пресичат ще са все по-отдалечени. Тези спирали отразяват решетката на реалността (матрицата) и разширението на вселената. Спиралата се нуждае от по-голямо разстояние, за да достигне до следващата възлова точка и в пространствено-времевата реалност се разглежда като по-голямо разстояние за едно и също време и за едно и също ускорение. Вибрационното състояние на тези възли върху спиралата на Фибоначи дават взаимозависимостта между гравитация и материя. Промяната на вибрациите води допромяна на взаимодействието между гравитация и материя. Това е и вибрационната природа на материята. Тогава и самото пространството-време е вибрационна структура. Движението са явява следствие на честотата. За да има „движение“, е необходима да се промени променливата на местоположението (пространствено-времева характеристика) на обекта, тоест, неговата честота. Местоположението не е място, в което обектът „съществува“, а е свойство на обекта в неговото индивидуално честотно пространство-време. Един и същ обект „тук“ и „там“, са всъщност два различни обекта, поради промяната на пространствено-времевите им характеристики. Разликата в променливите на местоположението в общото енергийно уравнение на този така наречен обект. Под общо енергийно уравнение на обекта се разбира неговото развитие, движение или промяна.
Пример: Вземате плоска равна маса, не по-малка от два метра и медна топка, не повече от 8 см. в диаметър. Поставяте я в единия край на масата (позиция А). Чрез акустичен или електромагнитен метод предизвикайте вибрации на топката. Измерете прецизно тези вибрации. Те включват и пространствено-времевата честота. След това преместете топката в другия край на масата (позиция В) и повторете измерването. Разликата между честотите на позиция А и В е разликата в пространствено-времевата честота на двата обекта. Тогава ако топката в позиция А по акустичен или електромагнитен начин се бомбардира с вибрационната честота на позиция В, топката или ще изчезне от позиция А и ще се появи моментално в позиция В, или най-малко ще се изтърколи по масата и ще застане в позиция В. Така, вместо да се чертае карта на Вселената, може да се изработи карта на вибрационната матрица (решетка на реалността), която е резултат от идеята за физическата реалност. Като на географска карта, вместо ширина и дължина, се нанасят вибрационните координати местоположенията. Ако се изолира елемента в плазмено кълбо (електромагнитна гравитационна сфера), той може да се „откачи“ от конкретна реалност и да му се зададат вибрационните координати на местоположението, в което искате да сте. Тогава изчезвате от едното място и се проявявате в желаното. Същото се случва и когато работите с ментални структури:
„Викате“ си плазмено кълбо над главата, разширявате го, влизате в него и си пожелавате произволна дестинация. Това може да е исторически кадър от миналото, непознат кадър от бъдещето, планета, на която не сте били и т.н. Този принцип ви позволява и да се смалите до размер на атома или клетката, за да изследвате как работи вашия организъм, или какво се случва в един метал, когато протича ток по него. Това е телепортация с огромни възможности. Когато се тества това упражнение практически, се осъзнават много от принципите във Вселената, изчезва страха от реалността или предизвикателствата на Живота, елеменерат се дефиниции, утвърждения и ограничения, които „пречат“ на разгръщането ни до Всичко, което Е.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.