Страх – бягство от непознатото, мързел или най-добър приятел?

За страха като състояние се е изписало и изговорило много. Още повече, че в ежедневието си непрестанно откриваме безброй форми на страха – от взаимодействието със заобикалящия свят и важните житейски решения до това какво ще сготвим за вечеря… Все пак най-важна остава позицията и гледната точка, с която ще подходим към страха – като тежък проблем за решаване или като възможност за безкрайно разгръщане…

Традиционното схващане за страх

В традиционното схващане страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции у хората и животните, които се активират от явление или обект, тълкуван като заплашителен. Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и по своята същност имат защитна функция. Съществуват обаче и такива, които възникват, без индивидът преди това да е попадал в ситуациите, които ги предизвикват, и са плод на фантазията (често са по-интензивни от породените от непосредствения опит).

Ню ейдж епохата и идеята Страх срещу Любов

В последните години и в почти всички книги за самопомощ и позитивно мислене за страха като двигател за промяна и за страха като противоположност на Любовта. Интерпретациите варират, но в общия случай човек или остава „пленник“ на собствените си страхове, или смело се изправя срещу тях.

Единяване на гледни точки – за страха като възможност и като предизвикателство към промяната…

Страхът – нежелание да изуча непознатото

Това е нежеланието да изуча непознатото. За да не го изучавам, но в същото време да “открия” смислено обяснение на собственото си нежелание (мързел), съм готов да хвърля огромни усилия, за да “обясня” това си поведение с “психологическо” състояние, което е “извън” параметрите на собственото ми разбиране. Толкова дълго правя това, че всички, които ги мързи започват да ме “подкрепят”, като откриват все повече и повече примери за страх и важността на това психично състояние. Накрая успяваме дори да “обърнем” рабирането наопаки, тоест да го “материализираме” – страхът е функция, която ни защитава от агресията на околната среда.

Така страхът става материална същност, която предопределя поведението ни, а не нежелание за действие. 

Вижте приликата с обясненията за проявяване и материализация. Принципът на обяснение е един и същ – вие сте сам заедно с някаква честота – или я опознавате, или търсите хиляди варианти да “докажете”, че е невъзможно да я опознаете. Трудът за опознаване е по-малък от трудът да докажете, че това е невъзможно, но всички се фокусираме върху второто…

Страхът – вяра в силно нежелана реалност

Емоционалната реакция, която е следствие от вяра в реалност, която е силно нежелана или крайно непозната. Тази реакция обикновено е следствие на нежеланието да се провери, прегледа и изследва определено взаимодействие или реалност – между индивида и околната среда. Неизвестното се приема за плашещо, а не за интересно. Затова всяка неизвестност кара индивида да сложи придадено значение „отказ“ за изследване. отказ от постигането на желания резултат или реалност. Това означава, че индивидът се отказва от изследване на сътворения резултат или реалност, вярвайки в убеждението, че те са невъзможни. Докато няма отказ от намерението за изследване, няма провал и неуспех или страх. Казано иначе, мързелът, нежеланието да се изследва дадено взаимодействие, води до придадени значения, предопределящи емоционална реакция от вяра в реалност, която е силно нежелана…

страх

Страхът е полезен

Състоянието „страх“ е полезно, когато индивидът признава, че го притежава и може да разсъждава върху това състояние. Тогава той става търсач на причината – филтърът или придаденото значение, водещи до това състояние. Така, щом открие причината, която го предизвиква, той докато изследва тази причина, променя състоянието и „страхът“ се разсейва – превръща се в нещо познато и изследвано. Действията по изследване на дадено състояние и взаимодействие водят до опознаване на съответното проявление или реалност. Тогава самото търсене на непознатото се превръща във вдъхновение и възможност за изследване. А фактът, че това изследване е необятно и неизчерпаемо, предизвиква вълнение и трепет, тоест щастие.

След като веднъж разбереш, че е в реда на нещата да се страхуваш, е нужно да изследваш неговата същност и структура, да го опознаеш, да знаеш какво представлява страхът. Така стигаш да извода, че той е вестител, който чука на твоята врата и ти казва:

–      Хей, имам желание да привлека вниманието ти и да те накарам да разбереш, че имаш убеждения, които са обратни на посоката на енергията на истинската ти същност!

Да помислим за минута… за страха

Всъщност това е същността на страха – енергия, обърната срещу истинската ти посока на съществуване, филтрирана през различни убеждения и придадени значения. Когато филтрираш енергията си през убеждения, които са в синхрон с околната среда, си отдаден навън от себе си, изпитваш радост, търсейки филтри за адаптиране. Така, когато филтрираш същата енергия през убеждения, които не са в синхрон с паралелната ти реалност, ти я усещаш като страх. Страхът е индикатор за направени усилия и избори, които ще доведат до резултати, обратни на желаните. Затова можем да приемем страха като съвет от Източника, който сме – какво да променим в начина си на действие. Например, да го направим обратно на начина, по който сме го решили. Друг вариант е да благодарим за съвета, тоест да сме благодарни, че ни напътстват какво точно да изследваме – страхът, непознатото, което ще ни е нужно за по-нататъшно решаване на задачата: 

„Благодаря ти, че насочваш вниманието ми върху това, което е нужно да изследвам.“

Тогава Страхът спира да витае около теб, след като си е свършил работата – насочил е вниманието ти към нещо, което е необходимо да изследваш, за да имаш желан резултат. Опознаването на страха го обезсилва. Опознатият враг вече не е враг. Ти познаваш всичките му слабости, недъзи и най-вече – начин на мислене. Това означава, че е възможно да го използваш. Щом не е срещу теб, значи е с теб… Ако досега ти е бил враг, изведнъж става приятел, който те подсеща на кои неща да обърнеш внимание…

Куриерска фирма Страх

Звъни се на вратата:

–      Да, кой е… ?

–      Известие от страха, което е необходимо да подпишете.

Отваряте вратата.

–      Здравейте, от куриерска фирма „Страх“ Ви носим послание за убеждението, което ще ви докара обратни резултати от желаните. Бихте ли прочели, моля, посланието и да се подпишете, че Ви е предадено?

–      О, да, разбира се. Прочетох го. Къде да подпиша… ?

–      Ето тук… Благодаря Ви!

–      И аз благодаря! Заповядайте всеки път, когато имате подобна информация… ще съм на линия!

–      Нашата компания е на вашите услуги денонощно. Хубав ден!

Така страхът се превръща в приятел

и го използваш според предназначението му – да привлече вниманието ти. Ако ти нехаеш и не чуваш посланията, а доставките пристигат, в един момент сметката и съобщенията ще набъбнат, и тогава страхът ще привлече вниманието ти по един доста по-сериозен начин – като торнадо, което отнася къщата ти, а понякога и теб самия. Нужно е просто да избереш – да се правиш на глух за посланията и да не ги приемаш, или да ги приемеш с усмивка и да им отделяш нужното време за изследване.

Вашето мнение

Готови ли сте да превърнете страха в най-добър приятел? Бихте ли написали списък на страховете, с които най-накрая да се запознаете и да си подадете ръка? Упражнението е просто – прочетете статията няколко пъти, запознайте се с всеки свой страх, комуникирайте с него, изучете го и… заедно открийте решението! Страхът също желае да бъде освободен, а вие държите ключа към това!

Книги:

Принципът на запознаване със страховете и упражнения ще откриете в книгите „Ти-Животът“ (книга трета от енциклопедия Когиталност) и в „Упражнения и термини от Когиталността„.

Външни препратки:

Уикипедия – Страх

Академия Когиталност – упражнения и принципи на ежедневната трансформация

Вашият коментар