Разделението: Светът и Аз (част първа)

Светът, Реалността е енергия – илюзия на виртуален Избор, която е „затворена” в определена честотна граница, за да изглежда като Вселена и околен свят. Тази граница на отделяемост на отделните елементи наричаме материя. Вибрационно, чрез гравитационното поле, се създава ефект на плътност, твърдост, но това е енергия, имаща просто специфична честота на трептене. Когато тази честота е индивидуална и уникална, за който и да е обект, тя функционира като защита за самия обект.

Той става „отделен“ от останалата енергия. Самата честота образува поле, което работи като отразяваща повърхност за всяко друго (такова) поле, което е с подобна на неговата честота. Както при магнитите – когато полюсите им са еднакви, те се отблъскват и не е възможно да ги допреш. В същото време всеки магнит съдържа в себе си и единия и другия полюс. По аналогичен начин полето от енергия е ограничаване на общата енергия в определена зона с два полюса. Създава се илюзия за съществуване на преграда, защита и ограниченост на един елемент от цялата (общата) енергия. Това е зона, ограничена сама в себе си от целия потенциал, при това с две полярности.

Ограничението, което притежава илюзия за кратковременно запазена информация, се нарича… физическа реалност.

При това дори се създава впечатление за взаимодействие на едно ограничение (отделена индивидуалност) с други такива… За да е пълна тази честотно-вълнова картина, се проявяват свойства, способности – „поглъщане” и „отражение”, които допълнително допринасят за подсилване на илюзията за отделеност. В рамките на ограничението полето може да се определи като „свят, създаден априори”, като предварително съществуващ, наличен… Специфичната честотна вибрация създава и илюзия за цялостност, обособеност, единственост на образ, „затворен” във форма, която е нужно да се пази, да се защитава от всичко „отвън”, защото то, външното, е различно, неизвестно, непознато… Светът се превръща в Аз… и всичко останало…


Структурата на съществуването е предопределена от парадокса на знанието. Ако ти знаеш всичко, няма и не е възможно да познаваш и преживееш незнанието. За да преживееш незнанието, е нужно да „забравиш“ част от знанието. В практичен план е доказано, че колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето.

Следователно, когато си в пълен покой, времето тече с безкрайна скорост. Тогава имаш пълното знание.

И пълната, безкрайна енергия. Но тя е просто Потенциал, информация, която е непроявена и непреживяна. Наличието на безкрайна гравитация като енергия в този Потенциал, „свива“ информацията до безкрайно малка точка – до… Нищо. Така Нищото се явява носител на цялата информация. В него съществува пълната информация в един единствен миг- Сега. Причината за това е, че там времето „тече“ с безкрайна скорост. Тоест нещата преди 5 млрд. години и нещата след 3 млрд. години се случват в този миг Сега – времето тече с безкрайна скорост. Това означава, че всеки момент, събитие или случка, минало или бъдеще, се случват в едновремието Сега.

(следва продължение)


Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.