Разделението: Светът и Аз (част втора)

В този Източник на пълното знание съществува огромен парадокс. Знаейки всичко, Потенциалът не знае, не може да изпита и преживее състояние на Незнание. Липсва знание за незнанието. Но тогава този Потенциал не съдържа цялото знание – поне, докато е в пълен покой. Наличието на трептене или движение води до поява на време, което е по-малко от безкрайност.

Но енергията в движение се проявява в този миг и като двойка фотони, проявени от Нищото. Фотоните са с различен спин (въртене) и като следствие се отблъскват един от друг (странична сила на светлината, Хонг Танг), като се „отделят“ от Нищото и сформират индивидуално пространство-време. Така наличието на движение „извън“ покоя проявява ограничение (хиперсфера) от знанието с проявено индивидуално пространство-време. Проявява реалността на Творението и съществуването. Честотите, излъчени от всеки елемент в индивидуалното му пространство-време, проявяват избрана от самия елемент околна среда, чрез която и в която да се преживее избраното незнание.

Така, Ти, елементът, не можеш да бъдеш откъснат от Творението.

Можеш единствено да си създадеш преживяване, че си откъснат, но така или иначе е необходимо да използваш своята свързаност с Творението, за да създадеш преживяването „отделеност“. Защото няма и не е възможно да има преживяване чрез усамотение в тъмнината на Нищото. Тогава и отделеността губи своя смисъл, т.е. ако няма свързаност, не би съществувало дори и понятието за откъснатост. Не може да има откъснатост, ако не съществува свързаността. Не можеш да познаеш и разбереш нещо за светлината, ако я няма тъмнината. В този план полярностите са необходимото условие за приложение на илюзията за съществуване. Тази илюзията, в единение с отраженията, наречени околна среда, както и свързаността с всички тях, образуват Творението.

Вселените се раждат от силите на един асиметричен импулс, който разрушава симетричното Нищо, за да може да се появи асиметричното битие.д-р Т. Тимев

Цялата околна среда се проявява чрез честотите на индивидуалната проекция на елемента и следователно съдържа тези честоти. Така средата се явява отражение на тази индивидуалност. Каквото се излъчи, това се проявява. Няма грешки. Щом нещо съществува и е проявено, то винаги, винаги има смисъл от него. Някой по някаква причина го е проявил. И този някой си винаги Ти – индивидуалната проекция. Тогава няма достойни и недостойни елементи. Щом нещо съществува, то е било избрано от друго нещо, т.е. достойно да съществува. Така всеки елемент (проекция) твори отражения по свой образ и подобие, но самият той се явява отражение на отраженията, които твори. Всичко се оказва свързано в единението, наречено Творение.

Каквито честоти се излъчат, това се получава и като отговор, защото околната среда, паралелната реалност се явяват отражение на излъчващия. Така Ти никога не преставаш да съществуваш! Можеш да променяш формата си, но съдържанието винаги е твоето индивидуално Аз, което преживява собствените избори за незнание. Твоето Аз не изчезва, защото непрекъснато твори отражения, докато ти съществуваш. Самите отражения творят теб, за да съществуват те. Това е безкрайният неизчерпаем кръговрат на съществуването…


Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.