Не сме отчаяни, а сме млади и реалисти

Всеки, който успее да запази способността си да вижда красивото, никога не остарява. – Франц Кафка

Реалист е човек, който винаги търси нестандартното и невъзможното. – Вадим Зеланд

 

Последните дни много често чуваме въпроса дали сме се отказали. Не сме, защото сме реалисти. Разбираме, че в момента хората смятат, че се нуждаят от няколко неща:

  1. Да им се обръща внимание – индивидуално, лично, насочено единствено и само към тях;
  2. Докато им се обръща такова внимание, ако може да са на далавера;
  3. Същевременно никой не желае да работи и започва да действа (да мисли, да осъществява промяна…) само и единствено тогава, когато „ножът е опрял до кокала“.

По повод на първото имаме наблюдения, че нуждата от внимание означава егоцентрична посока на човека само и единствено към самия себе си. Тъй като това обаче води до саморазруха, се стига единствено до извода, че е необходимо да се намери провокацията, която да обърне полярността (т.е. как да обърнем фокуса от себе си навън, към другите). Така например, ако желаем клошарят да започне да работи и да стане пълноценен и отдаден към другите човек в никакъв случай не бива да му даваме каквито и да е подаяния, защото така го стимулираме той да става все по-мързелив. Този принцип е валиден на всички нива: ако се отнасяме зле с ресничестите мускули (които движат лещата на окото), те атрофират и ние слагаме очила. Временно с очилата започваме да виждаме по-добре, но мускулите отслабват още повече и като краен резултат увеличаваме диоптъра. Причини за атрофия на мускулите – телевизия, таблети, компютри, нежелание да виждаме дадено нещо и т.н. и т.н. … Очите спират да търсят красивото в света около нас и атрофират…

Извод:

… който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има…

В дълбочина „преводът“ на подобно послание означава, че ако не сме търсачи и не търсим причината за цялата дисхармония в нашето съществуване, ние винаги (ще) оставаме атрофирали и мързеливи. Това означава, че докато търсим внимание и това някой да ни помогне отвън, ние самоунищожаваме своите възможности и потенциал сами. И всичко това – защото се интересуваме единствено и само от себе си. Имаме желание ние да се оправим, за да „сме полезни на другите“, а ще се оправим, само ако помагаме и сме полезни на другите… И така омагьосаният кръг се затваря – ако желая да изляза от проблема си, е нужно да погледна извън себе си (да се отдам навън), но аз (мога да) мисля единствено и само за себе си… Тази тънка разлика, макар очевадна и логична, остава нежелана и неразбираема за атрофиралия мързеливец…

Точка 2. в перифраза означава „Всичко в името на това да продам вярата си“ (дал-вера, далавера). Това е също посока на затваряне и самоунищожение. Животът се превръща в „нищо лично – просто бизнес“.  По този начин се изграждат връзките между хората, взаимоотношенията между партньорите, чувствата и емоциите между близките… В резултат стигаме до категоричната позиция „Няма да дам, ако не получа“, а ако дам „брашно назаем тъпкано се връща“ (там е моята далавера). За да се промени и тази полярност при хората, е нужно непрестанно да се търсят, откриват и демонстрират доказателства за това, че отдадеността към Всичко, което Е, прави чрез реални практически действия света по-добър. И по този начин ние, всеки един от нас, в този свят винаги сме щастливи. Това може да бъде постигнато единствено и само, ако се насочим НАВЪН (извън зоната на комфорт и извън търсенето на възможности, дарби, признания единствено и само за себе си). Така се превръщаме в истински реалисти, които търсят винаги непознатото и невъзможното. Това неминуемо води до любопитство и търсене на красивото в непознатото. Това неминуемо води и до промяна, защото опознаваме нови и нови хоризонти на собствените си възможности. А точно това те кара винаги да тръпнеш, да си вдъхновен и търсач. Тези вибрации наричаме… щастие.

По точка 3 : „Азъ, Буки, Веди Глаголи! Добро Ест Жичье Дзело Земля!“ – аз творя, воден от действието (движението) и тогава доброто живее само с дела на земята. Не с мислене, не с предаване на вярата или с очакване някой да ни помогне. Доброто се създава от нас за самите нас. Единствено и само с глаголене – действие! Ако ние не правим нещата и не желаем да работим, а се стремим към внимание и далавера, доброто започва да „боледува“ и един ден ще напусне земята. За да се справим с това, е редно да лекуваме причините, като се отдадем и практически действаме към, на и за ДРУГИТЕ. С пълна отдаденост, с желание и вдъхновение – в името на всички останали… в името на Всичко, което Е!

***

Така че ние няма защо да сме отчаяни. Да, тъжно е да видиш как проявления, наричащи себе си болъгар (означава да пребъдеш), са се отказали от потенциала и възможностите си. Повярвали са, че не вярват. Предали са вярата, заради собствената далавера, която е станала основа на съществуването… Но това е техният избор – това е тяхната свободна воля и щом са избрали да агонизират по този начин следващите 272 години – така да бъде!

Може ли това да се промени? Да, може. Като станем реалисти – като станем търсачи на нестандартното и невъзможното, на непознатото и неизвестното и търсим красотата в това. Ограничени и задържани в собствената си зона на комфорт, страхувайки се да излязат в света на неизвестното, хората се самообричат. А никой не желае да е емпатийно-съпричастен с подобна тъга – тъгата на затварянето навътре в себе си. Но тъй като всеки има право да има право, можем само да „подпомагаме“ този избор (като спрем семинари, в които очевадно всичко е трудно, т.к. изисква ТРУД, НО всеки е нужно сам да го положи, в което вече няма никаква далавера).

Другата версия е да погледнеш към Всичко, което Е, и да разбереш уникалните си възможности на Източник. Разбираш как една малка промяна в честотните ти вибрации може да те изстреля и телепортира към паралелна реалност „щастие“. Поради тази причина не сме отчаяни, а сме реалисти, които търсят красотата. Всички СМЕ Източници – толкова, колкото всички останали. Всеки е индивидуален и уникален, колкото всеки друг. При тази равнопоставеност във възможностите изборът дали ще има семинари Когиталност – всичко, което Е! е ваш. Като когиталисти сме приели да не нарушаваме свободната воля (а и тя по принцип не може да бъде нарушена). Затова, ако имате желание да я има идеята Когиталност (със семинарите, лекциите, видеата, книгите…) ще е нужно да направите и крачката към това – в посоката отдаденост към, на и за Всичко, което Е! Вратата за тези семинари е ВИНАГИ отворена и ако практически покажете, че това ви е нужно, то ние сме готови. Ако обаче искате просто да си говорим, да споделяме жертвеността си или молитвите как някой е нужно да ни помогне… от това няма смисъл. Ние всички сме източници и можем да сътворим себе си и света около нас по начин, по който всички да изпитат онази тръпка и честотна вибрация, наречена щастие. Ние избрахме този път, а вие…?

***

Няма методика, няма пътека, процес или начин да се постигне нещо. Има посока и идея, концепция, мисъл. Когато вярвате в нея и посоката е отдаденост към, на и за Всичко, което Е, в потенциала на енергията се реализира тази идея, концепция или мисъл. При това тя се реализира по пътя на най-малкото съпротивление и по начин, което е еднакво добър за Всичко, което Е!

This Post Has 3 Comments

  1. Марин

    Прекрасни сте ! Истински.

    НО не може да правиш едно и също нещо, по един и същи начин и да очакваш различен резултат. Не съм аз този, който ще ви уча. Мога само да споделя.

    Успех !

    1. ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

      НИКОГА НЕ МОЖЕШ ДА ПРАВИШ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО ПО ЕДИН И СЪЩИ НАЧИН, ВИНАГИ Е НЕЩО РАЗЛИЧНО И В ТОВА Е КРАСОТАТА. БЛАГОДАРЯ!

       

  2. Tome Kolevski

    Prekrasno raskazuvate ni i sekogas koga ve slusam citam postojano skoro i po celoto telo se nastrsuvam.Takae sekoj morame da izbereme sami i sami toa da go iziveeme

     

Вашият коментар