Малка когитална опитност (споделено изживяване)

Здравейте, приятели! Ще ви споделя и разкажа една история, която преживях и която има за цел да помогне на тези от вас, които поискат това, да преминат отвъд границите на своето обикновено човешко мислене (разбирайки съвсем ясно, че някои от вас вече са го направили). В тази история има идеи и енергии, които целят да разчупят и да премахнат някои от вашите собствени, вътрешни блокажи, филтри или ограничения, за да можете да познаете и да бъдете повече от самите себе си и вашия безграничен потенциал. Това е реален случай, който преживях и всеки е свободен да се отнесе към него така, както намери за добре. Вие имате свободна воля и свободен избор. Аз също ще бъда свободен да изразя своята истина в този разказ. За някои това може да бъде дори вид медитация или пък размишление. С Любов ви поднасям и споделям с вас част от своята история само и единствено с намерението да ви помогне и да ви бъде от полза. Бог ми е Свидетел, че това е така. И така започваме…

Наскоро посетих семинара „Когиталност – Всичко, Което Е!” в София. Организацията беше чудесна, ie1хората от екипа, които работеха, помагаха и съдействаха всичко да се извърши добре, бяха просто чудесни, а самият водещ на семинара – Ивомир Димчев – надмина всичките ми очаквания. Казвам всичко това с цялата ми Любов, Благодарност и Признателност, на които в момента АЗ СЪМ Способен. Още миналата година исках да посетя техния семинар в Парк-хотел „Москва”, но тогава просто не ми се удаде случай. Този път желанието ми беше толкова силно, че бях решен да отида на всяка цена. Работех на едно място и очаквах до този ден да ми платят, за да мога да отида. Да, обаче по нов демократичен български обичай хората от другата страна на договора не изпълниха задължението си и аз трябваше да реша: дали да продължа напред към целта си или да се откажа. Избрах първото (и спечелих много повече, отколкото си мислех).

Вечерта преди семинара написах едно писмо на Ивомир във фейсбук и го помолих, ако е възможно, да ме приеме на семинара, а когато ми платят, аз да му платя на него. Той не беше на линия. Малко по-късно, обаче, се включи и ми отговори да отида, да не се притеснявам и че нямало проблем. Беше така любезен да ме упъти за мястото на семинара и разменихме малко приятелски приказки. Отношението му към мен беше пълно с Любов, разбиране и уважение, за което безкрайно му благодаря. Поклон и благодарност! И така, на следния ден стигнах благополучно до хотел „Авеню”, където се проведе въпросния семинар.

LOGO 2 kogitalnost COLOR 2Там ни запознаха в общи линии с Теория на Когиталността и посочените в семинара теми, някои от които бяха: Що е Когиталнот?, нулева точка, холограма, решетки, защити, ДНК, его, паралелни реалности, сънища, епифиза, регресия и прогресия, методи за навлизане в епифиза и в Когиталността и т.н. (може би не в същия ред). Всичко това и други теми бяха събрани в два дена, като на втория ден се наблегна повече, но не само, на практическата работа, всичко това съчетано с ясни и конкретни обяснения, пояснения и разговори с присъстващите. Теорията и практиката общо взето вървяха ръка за ръка и през двата дена. Имаше и медитации за ДНК, кратки филмчета, музика, апарат за лечение с бяла светлина (без ултравиолетовите лъчи) и пр. 

На втория ден, когато дойде моментът за регресиите, се разделихме на групи от по десетина човека, насядали на столове и в кръг, всяка от които си имаше по един обучен водещ. Помолиха, ако има желаещ доброволец да седне на стол в центъра на кръга и по избран от него въпрос или проблем да потърси отговор в регресията. Така и стана. В нашата група първо седна една сестра, а после и един брат. През цялото време те бяха със затворени очи, но в пълно съзнание и вербален контакт с водещия, разполагайки със своята 100%-ва свободна воля. Водещата в нашата група от врме на време ги питаше ivomir1дали искат да продължат по-нататък и те сами решаваха дали да продължат или не. Държа да отбележа, че всичко беше абсолютно доброволно и липсваше, каквато и да е форма на насилие, принуда или нещо подобно. Казвам това, защото си представям какви непроверени и непотвърдени спекулации биха могли да възникнат в някои умове. Напротив, всичко беше изпълнео с дълбока Любов, разбиране, уважение и ясно осъзнаване. През цялото време Ивомир ни съветваше да не им вярваме, а да проверим нещата и сами да видим дали работят или не. Най-накрая всички останахме много доволни и след известни приятелски разговори и запознанства, аз си тръгнах: по-доволен, по-благодарен и по-щастлив отвсякога. Бяха ни показани различни упражнения и всеки получи диск с упражнения от семинара. Дотук приключвам с двата дена на семинара, въпреки че бих могъл да разкажа още важни и нтересни неща, но засега толкова от мен.

И така, още същата вечер започнах да правя някои от упражненията и останах доволен от резултатите. Реших да продължа и следващите дни. Ставаше ми все по-интересно и приятно. Тогава реших да си направя авторегресия (в което няма нищо страшно) и се получи долу-горе следното. Мислено се върнах в предишния ден, за да си спомня, какво правих и какво се случи там. После се върнах на възраст, когато бях 6-месечно бебе. Усещането е невероятно. Изведъж започнаха да изчезват много самоналожени от мен бариери в моето съзнание, възприемивост, неправилни състояния и начини на поведение. Започнах да осъзнавам и да усещам, че не е задължително да виждаме света от гледна точка на това, което сме (или си мислим, че сме в това въплъщение) и на тази възраст. Това е филтър, който само ние самите решаваме дали да махнем или не – нищо повече. Ако искаш да виждаш, да знаеш, да можеш и да преживяваш повече, това зависи само от теб, а ако не искаш – то също е твое право и твой собстен избор. Няма жертви – има желаещи и нежелаещи. Има работливи и мързеливи. Обикновено мързеливите се изживяват като жертви, а всъщност истината е, че са просто мързеливи и си търсят оправдание за своя мързел и бездействие. Егото е безкрайно изобретателно, когато иска да намери някакво оправдание или babyкогато не желае да види, че отвъд неговите бариери също има живот и безкрайни възможности. То предпочита да обвинява целия свят, да се измъчва с какво ли не, само и само да не види и преживее повече истини. А от семинара разбрах, че „всички истини са истинни и че всеки има право да има право”. При тази саморегресия се върнах до едномесечна възраст, а след това и в корема на майка ми по време на бременността. Бяхме там заедно с бат ми близнак и усещах мислите на майка си – някои от тях бяха приятни, а други изразяваха притеснение и не се чувствах много добре. Поисках да се върна още назад, да изляза от корема на майка ми и да вляза в светлината, но само успях да я видя без да вляза в нея. 

Добре сега! Семинарът беше на 31 януари и на 1 февруари 2015 (събота и неделя) Боже, колко съм ти благодарен само! И така, минаха няколко дена и ми платиха за работата, която бях извършил. Но ми плати моя пряк началник в случая, който ми е и добър приятел, а не фирмата, която би било коректно и добре (мале, мале, какви странни и „лоши” думи а?) да изпълни своя договор. Както и да е, това стана на 7-и в събота и аз веднага реших да отида при Ивомир и Еми, за да си платя за семинара. Така и стана. Отидох и те ме приеха изключително топло и добре, Поканиха ме на чай или на кафе и понеже почти никога не пия кафе, имах щастието да се насладя на прекрасния чай, който бяха приготвили. Поговорихме си малко и споменах на бате Иво (както обичам да го наричам), че правя упражненията, че много ми харесват и че формулата, която той ни даде за запомняне на сънищата, при мен подейства още на същата вечер. Формулата за преди заспиване е „сънувам и помня съня си” или „тази вечер сънувам и помня съня си”, като правя малка уговорка, че всеки може да си нагласи формулата за себе си, а не да изпада в истерии или фанатизъм, че не е точно същата. Няма еднаква формула за всички, поради простата истина и причина, че всички сме безкрайно уникални.

И така, според инструкциите на сутринта веднага записах съня си и когато отидох при Ивомир, му го прочетох. Там го разтълкувахме заедно и останах много доволен. Също така го помолих, ако е възможно да ми направи регресия и той прие с широко, отворено, драго и любещо сърце и съзнание. Каза ми, че ще направим кратка регресия, защото имаха и друга уговорена среща извън дома им, като ме помоли този път да участвам като безпристрастен наблюдател на случващото се и да вляза в Светлината, понеже му бях разказал моята първа саморегресия. Бях изключително доволен от всичко. Сега сигурно ще си помислите, че тук историята свършава и няма да ви разкажа регресията. Не, приятели. Всъщност имам намерението да ви я разкажа. Ето какво стана...

Както си бях на стола и си допивах доволно вкусния чай, оставих чашата на страна, Ивомир ме помоли да затворя очи, да се отпусна и да бъда във вербален контакт с него, защото поне в началото нямало да вижда това, което аз виждам, но после успя, както сам се убедих на опит. И така, помоли ме да си представя поляна или местност близо до Пещера (моя роден град) и в съзнанието ми изникна една област, наречена „Голям камък”. Тя се намира високо над града на североизток. Много обичам да ходя там. Оказа се, че в регресия може да се влиза не само по един начин. Казвам му къде съм и какво виждам. Той ме попита дали камъка е гладък или има шупли. Казах, че не е съвсем гладък и че са два камъка един върху друг. Попита ме какво виждам наоколо и когато погледнах с вътрешното си зрение, видях до мен изправена мечка. – Ръмжи ли? – каза. – Не! – А какво прави? – Ами просто стои до мен и ме гледа – отговорих.  Беше приятелски и дружелюбно настроена. Каза ми да погледна какво още виждам зад нея и видях малки мечета (3 на брой). – И какво още виждаш? – ме попита. – Вълк и елен. После ми каза: – „Между камъните има процеп, голяма цепнатина.” Тогава разбрах, че той виждаше това, което и аз виждах, защото то наистина е така. Вътрешно се зарадвах и продължихме. – „Влез в процепа”, ме помоли. Смалих се и влязох. – Какво виждаш? – Необятно пространство от Светлина. – Влез в Светлината!, ми рече. – „Хайде направи крачка и влез в Светлината!” Влязох. – „Виждаш ли блещукащи светлинки, звезди или нещо подобно.” – Да!, отвърнах. Всичко беше точно така. – „Отиди към една от светлинките! – ме помоли.” И тогава пред мен грейна и ясно изпъкна червената звезда Арктур (на Арктурианците). Тръгнах натам и той ми каза: – „Влез в нея.” Влязох и останах почти без дъх. През цялото време на регресията (която в случая се оказа прогресия) усещах такава Любов, такова блаженство, които могат да бъдат наречени просто Необятни, Всеобхватни, Универсални, Безусловни, Безхранични и пр. – „Какво виждаш? – ме попита Иво.” – Виждам същества и сгради от Светлина. – „Красиво ли е?” Боже мой, та аз по-красиво нещо не бях виждал през живота си. – Да! – Коя година е? – 2161. – Как се казваш? – Касион. – Погледни краката си! – Не мога да ги видя – отвърнах. По-скоро се чувствах във въздуха. – Погледни ръцете си! Какво виждаш? – Прозрачни са. – Има ли други около теб? – Да! – Имаш ли жена? – Да! – Как изглежда? – Красива е! (хех, добър е Господ! Благодаря Ти, Отче за всичко! – бел.авт.). – А деца имаш ли? – Да! (навъртаха се около 3 наоколо). – А какво правят другите? – Ами разговарят най-мирно и приятелски и се разхождат насам-натам (бяха тихи). – Хайде да отидем сега напред във времето – каза Иво. Виж се на преклонна възраст като старец. Как си умрял? – Спокойно – отговорих. – Как? – повтори той. – Спокойно. – Има ли вода около теб? – Да! – Погледни си ръката! Как изглежда? – Прозрачна е. – Наведи се над водата и се огледай в нея. Как изглеждаш? – Красиво, светещо лице, от светлина, с бяла права коса до под раменете. – Има ли някой друг около теб? – Да! – Кой? – Семейството ми! – А някой друг? – Да! Има и един Учител. – Как се казва? – ЕЛМА. – Когато се наситиш на преживяването и на цялата тази Любов, отвори очи и се върни тук – каза Иво. След няколко мига отворих очи и се върнах.

Бях толкова благодарен, признатлен и развълнуван, че само го гледах с озарени очи и не знаех какво да кажа. Той каза: – Видя ли, колко е лесно и че всички го можем? Преливах от благодарност. – Всички сме Светлина – казах му. – Ние всички сме просто Любов и Светлина, но филтрите ни пречат да се видим като такива – рекох. – Така е! – рече Ивомир и добави: – Сега вече виждаш, че всички сме просто безгранична Любов и Светлина.

Купих си една книга от тях и на тръгване го прегърнах с такава Любов, че просто ми идваше да се слеем в Едно. Искам да ви споделя, че тези преживявания и състояния бяха много реални и живи за мен и че единственото, което усещах, беше Любов без граници, Любов, за която всичко е възможно. След кратък разговор с Иво разбрах, че единственото, което ми пречеше да бъда напълно щастлив там на Арктур, беше малката доза егоизъм останала в мен. От Иво научих, че трябва да се научим да приемаме и тъмната, и светлата страна в нас и да ги сливаме и синтезираме в едно Цяло, а не да ги противопоставяме или да се бием с тях, издигайки защити и измисляйки си какви ли не методи за враждуване със себе си, защото ние сме всички. И срещу кого издигаме тогава тези защити, ако не срещу самите нас си, срещу тази същата цялостна Енергия, която ние сме, но проявена по много начини. Отново се убедих, че бъдещето не е в теза нито в антитеза, а в синтеза.

Възлюбени приятели, сега вече с очите си видях, че всичко онова, което ни се струва лошо и неприятно тук на Земята, са само сенки, илюзии, измислици, филтри на Реалността и че наистина няма с кого и за какво да се бием или сражаваме. Много е смешно да продължаваме като Дон Кихот да се бием със собствените си илюзии, все едно дали са във вид на вятърни мелници, на наши негативни качества и черти или на нещо друго, нали? И то за също толкова измислени идеи или идеали, да ги наречем. Голям смях ще падне някой ден като видм реално срещу какво или срещу кой сме се борили. Единственият Реален Идеал, който може да съществува, е Любов към Цялото и нищо по-малко, защото Реалността е Любов, в която няма никакво насилие към никого.

Ивомир ми каза (и ми показа), че просто трябва да се приемем напълно такива, каквито сме и да трансформираме в себе си това, което не ни харесва, с Любов, посвещавайки се на Пълно Отдаване от, към и за себе си и от, към и за Цялото – Всичко, Което Е!

С Любов и Светлина към вас! АЗ СЪМ Присъствието.

Благодаря ви, че споделихте с мен тази вълнуваща опитност! Благодаря на всички, които я направиха възможна, благодаря на Бог, на Когиталността, на Всичко, Което Е, благодаря Иво, Еми, на всички и на себе си ! 

Бъдете благословени!

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.