Какво знаем за… числото π ?

Всички сме чували за числото π и обикновено смятаме, че го познаваме добре. Понякога, ако прочетем някъде, търсим и Вселенски смисъл в това число. А какво всъщност е и какво съдържа π, къде ли е отговорът на неговата загадка, която толкова търсим да разкрием…?

Един интересен и нестандартен отговор откриваме в книгата Ти-Животът (книга трета от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!):

От Архимед до наши дни се търси дали цифрите на безкрайното число π са наистина случайни. Преди години учени разпространяват един мем (егрегорна памет) за π, според който някъде в тази безкрайна поредица могат да се открият кодовете на всички събития, случки, избори и действия, които индивидуалността твори. Така числото π става особено важно.

Тук трябва да изясним какво означава понятието „случайни“ . Терминът „случайно търсене“ се приписва на Л. А. Растригин, който в статия от 1974 г. прави най-ранното представяне на алгоритъм за откриване на решения, които да подобрят текущите решения в самото пространство на търсене. Самите решения са избрани в съседство на текущото решение с аналитична обосновка. Тук се намесва Хаосът (ентропия):

Колко случайни могат да бъдат случайни числа, ако Нищо не е случайно?

Материята се описва с уравнението на Шрьодингер, известно още като „котката на Шрьодингер“. Самото уравнение показва, че по отношението на пространство-времето една частица се локализира и прояввяа в това пространство, но и се „размива” само след 10-42 сек. Тя (частицата) се трансформира в облак от вероятности. С течение на времето се знае все по-малко за местоположението на тази частица, а вероятността да се „появи“ където и да е като място, нараства. Това поведение като характеристика на „материята“, е аналогично на увеличаването на ентропията (хаоса) на голяма система, описана от Втория закон на термодинамиката.

И ето тук изниква магията на числото π. Карл Хаген, съавтор на научната статия „Квантово механично извеждане на формулата на Уолис за π“ (Journal of Mathematical Physics), открива закономерност между числото π и квантово-механичните енергийни нива на водородния атом. Степента на отклонение на първо ниво, където има един единствен електрон на водорода, е 15%, за второто ниво – 10%, и така нататък… На нискоенергийна орбита позицията на електрона е размита и замъглена, но в по-възбудено състояние орбитите стават все по-ясно определени и грешката в прогнозите на положението на електрона и радиуса на орбитата намалява. Това означава, че колкото по-голям е диаметърът на орбитата, толкова по-стабилна откъм прогнози и проявяване е системата.

безкрайността на числото π

Тези отклонения между реални и изчислени стойности на енергийните нива на електрона се дават много точно от формулата на английския математик Уолис, който през 1655 г. публикува трактата „Аритметиката на безкрайността“ , в който има една формула за числото π, съставена от безкрайна редица от дроби, които постепенно се приближават до него. Формулата на числото π е:

Излиза, че енергийните нива на електрона на водорода, който е в основата на таблицата на Менделеев, както и първият елемент, гарантиращ изграждането на всички останали, е константа, която е безкрайна, неповторяема и зависи от един-единствен параметър (k), който е изборен. Така, погледната малко по-глобално, диаметърът и нивата на електроните на водородния атом са все по-точни, все по-фиксирани, все по-предсказуеми с увеличаване на броя изследвани k (изборни вероятности).

Да помислим за минута: Какво значение има това, бихте попитали. Голяма работа, че π изразява нивата на движение и отклонение на електрона на водорода. Водородът участва в състава на водата, а нашият организъм е 78% вода. Не само това – нашият мозък е 96% вода. Сега вече има ли значение как, колко бързо и с каква вероятност може да проявяваме чрез определен избор (ядро р+), което има за вероятност електрон. Единствено при наличието на синхронност (портал) между избора (р+) и вероятността (е-), която е решение и изпълнение на този избор, имаме резултат. Става важно чрез определяне на изборния параметър (k) да „разгадаем“ коя последователност от кодови цифри на π ще се прояви. Тук на помощ ни идва откритието от 1996 г. на тримата математици Дейвид Бейли, Питър Борвайн и Саймън Плуф за точната формула на числото π:

Формулата дава възможност за лесно изчисление на всяка изолирана шестнадесетична или двоична цифра на π, без да е необходимо да се изчисли всяка от предходните цифри. Постигнато е това, което по-рано се смяташе за невъзможно.

Формулата… добавя още доказателства, че цифрите на π са случайни. „Ако може да се получат лесно цифрите по този начин, то тогава това е силно доказателство, че цифрите са независими“, заявява Борвайн. Това означава, че при който и да е изборен параметър k, извадката“ на цифрите на числото винаги ще бъде уникална, индивидуална и неповторима. Така не могат да съществуват две еднакви неща във Вселената, следователно не може по същата логика едно и също нещо да се повтори два пъти. Също така, който и да е елемент и от която и да е система в триизмерното пространство, ще има свой уникален и индивидуален код, изразен чрез π. От това следва, че числото π изразява“ и дава възможност за проявление на Всичко, което Е!

В самото π се съдържа както всяка индивидуалност, така и всеки останал елемент от Всичко, което Е! Ставаме взаимообвързани в цялостно единение, като π ни дава възможност да бъдем привидно „отделени“ в уникални индивидуалности…

(следва продължение)

Откъс от книгата Ти-Животът – ИЗЛИЗА ОТ ПЕЧАТ НА 7 МАЙ 2020!

This Post Has One Comment

  1. Людмила

    И всеки е числото Пи – колко вдъхновяващо разкритие за мен. Вортекса на безкрайното. Всеки може да се види. Светлината на познанието в числото Пи.

Вашият коментар