Гордост: да си докажеш, че си Източник, като отричаш Източника…

Идеята и темата гордост се разглежда от древността до днес, като добива различни „тълкувания“ – от състояние крайно негативно и осъдително, до крайно позитивно и утвърждаващо личността и собствените успехи…

Някои религии и древни учения говорят за борба с гордостта като „грях“. Психолозите определят гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните различия (например, че гордостта е различна от щастие и радост) чрез езиково взаимодействие с другите. Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с истината. Интересна дефиниция на гордостта в идва от свети Августин: „удоволствието на душата да замести мощта на Бога със собственото си желание за сила.“

Разглеждайки отделните гледни точки и единявайки ги в обща посока (защото всички парадокси могат да се помирят!), теория от Когиталността* дава кратко определение за състоянието „гордост“:

Гордост е желанието да докажеш на себе си, че си Източник, като отричаш Източника.

Гордост е желанието с енергия срещу себе си да докажеш на себе си, че Можеш и имаш енергия.

Това е парадоксалното желание на индивидя да докаже нещо, като отрече нещото. Да докажеш, че можеш, като отричаш, че можеш. Да докажеш, че знаеш, като отричаш да приемаш каквато и да е информация. Да измислиш нещо, без да търсиш идеи от другите за това. С други думи, гордост е да насочваш енергията си обратно на естествената природа под формата на индивидуален контрол. Отказ от постигането на желания резултат или реалност. Това означава, че индивидът се отказва от желания резултат или реалност, вярвайки в убеждението, че те са невъзможни.

Използвайки енергията за спиране, да желаеш да се движиш по-бързо. Ако си автомобил – при пълна газ да си натиснал спирачката. При такава ситуация спирачките или ще се запалят, или колата ще угасне и ще се блокира двигателят. 

Гордостта е пречка за движението, промяната и развитието.

Защо? Краткият и простичък отговор е в това, че винаги, постигнали нещо, ние го прибираме в зоната на познатото и го третираме като „постижение“. А всяко постижение, вече опознато и станало повод за гордост, не е и няма как да носи развитие, вдъхновение и промяна. Необходимо е отново да надскочиш познатото (чрез ново действие, ново излизане и движение), за да реализираш промяната. Приемайки и поемайки този път на постоянно развитие, гордостта по естествен път отминава…

За да „премахнеш“ гордостта и егоцентризма, е нужно „да се предадеш”. Това не означава да се откажеш от свободната си воля, а да се оставиш,

да предоставиш нещата на контрола, който вече априори притежаваш – Източникът, който си.

Идеята е да следваш собствения си енергиен поток на разгръщане, защото ти вече си едно течение, което знае къде желаеш да те отведе. Единственият начин, по който можеш да се озовеш на неправилния бряг, е като плуваш срещу течението – това са огромни усилия да плуваш срещу течението при условие, че пак ще стигнеш до същото място, което си пожелал. Така на практика се съпротивляваш на желанието, което желаеш да постигнеш. Това е парадоксът на посоката – да плуваш срещу течението. Да правиш нещо, което не желаеш, защото има причина в теб, която наистина предпочиташ. 

Например: Не желая да изкарвам пари, защото смятам, че богаташите са гадняри. И понеже предпочитам да не съм гадняр, си изграждам убеждението, че парите са невъзможни. Аз съм жертва, която не може да изкарва пари.

гордост

Идеята е да използваш лошото по положителен начин

Идеята е да използваш лошото по положителен начин – запазваш доброто си отношение към лошото (то може да не е лошо, просто ти да го виждаш такова). Тогава спокойно можеш да откриеш причината, поради която се проявява лошото и да я използваш като стъпало към успеха. Всяко нещо съществува по определена причина и каквото и да се случва в живота ти, за това има причина, която е в теб. Не е отвън, не е стечение на обстоятелствата.

Ти си Причината.

Ако просто избягаш от нея (това е гордостта да не приемеш „лошото“, „непознатото“ себе си), няма да научиш нищо. Ако използваш обаче лошото по положителен начин, ще откриеш защо се е появило. И тогава ще е лесно да го промениш. Когато се научиш да правиш това бързо, дори ще се предизвикваш да проявиш нещо лошо, само за да получиш яснота за това, което желаеш. Лошото се проявява, за да откриеш доброто – чрез контраст, който наричаме полярности. А опознаването на полярностите дава безкрайни възможности за избор…

Темата за гордостта в теория от когиталността е разгледана в книгите Ти-Животът (част 3 на енциклопедия Когиталност) и Упражнения и термини от Когиталността.

Можете да изразите и своето мнение за гордостта в коментарите на статията по-долу!

Препратки:

Вашият коментар