Щастлива Коледа!

Навръх Коледа млад мъж се спрял да купи елха. Докато разглеждал дръвчетата, видял свой познат, който също търсел елха. Двамата решили да се почерпят, пийнали порядъчно и след почерпката мъжът се запътил към дома си. За да не загуби дръвчето, го вдигнал високо и държал пред себе си – да му е пред очите… Чашките били малко в повече и го карали да залита и да снове по шосето между двата тротоара. Тогава група весели младежи го видели и му се присмели:

– Гледайте го този как шари ту от едната, ту от другата страна…

– Какво се смеете, бе – обидил се човекът с борчето. – В тази гъста борова гора и вие ще се объркате!

Това правим през целия си живот. Вземаме си борче (нагласи и убеждения, сътворени според смислите „Така правят всички“), поставяме го пред себе си, за да не го загубим (желание за притежание), и поемаме по пътя към щастието си, жалвайки се (приели ролята на жертва) от горите (оправдания, за които са виновни другите), които ни пречат да видим красотата на света… Сравняваме се с другите и техните борчета, предизвикваме си сами планини от страхове… И така почваме да се лутаме, неспособни да открием истинската посока.

А всичко винаги е толкова просто – сега, тази Коледа, да хвърлим борчето! Зад него стои красивата картина на истинския живот – картина на възможностите, в която всеки прави Избора живот. Широкият път, който се откроява зад борчето, е посоката пълна отдаденост – отдаденост с към другите – към, на и за Всичко, което Е! Изборът навън означава да забравиш досегашните ограничения и заблудите на жертвата в себе си, за да се превърнеш в истински Творец на реалността!

Щастлива Коледа!

Вашият коментар